Минчо Бенов: Голяма част от жилищата в България са пренаселени
Голяма част от жилищата в България са пренаселени и повода за това е влошената досегаемост на домовете. Това сподели Минчо Бенов, народен шеф на Habitat for Humanity Bulgaria при откриването на интернационалната конференция " Устойчиви градове - Нови провокации и благоприятни условия пред общините ".
Той цитира данни, съгласно които 52,8% от младите българи на възраст сред 25 и 34 години живеят с родителите си, като по този индикатор страната ни е на второ място в Европейски Съюз след Словакия.
Според Бенов проблемите с влошената досегаемост на жилищата у нас се съпътстват от най-малко още три казуса. Първо, неналичието на различни модели за достъп до жилища – да вземем за пример строителство на жилища на непазарен принцип. Второ, дребен брой обществени жилища, чийто % продължава да е алегоричен. И трето, неналичието на кредитно-спестовни механизми, които да обезпечават достъп до жилища.
Бенов уточни, че пренаселеността води до несъответствия в редица райони на страната, влошена демография и огромен безлюден жилищен фонд, както и до „ гетовизирането “ на цели квартали, съчетано с нелегално жилищно строителство.
„ Нашата организация от години строи жилища за фамилии, които имат най-малко две малолетни деца, релативно ниски приходи, само че не са обществено слаби и не имат лично жилище. Искаме да демонстрираме добра процедура и модел, който може да бъде мултиплициран “, сподели Бенов и добави, че за тази цел е нужен ангажимент на локалните управляващи и правилник на национално равнище.
„ Когато приказваме за стабилно развиване, би трябвало да си напомним, че провокациите на градското развиване бяха обсъждани фрагментарно. Необходимо е да преглеждаме въпросите в тяхната целокупност “, сподели от своя страна Малина Крумова, заместник-министър на районното развиване и благоустройството. Тя добави, че би трябвало да се търсят интегрирани решения, а не решения по браншове.
Силвия Георгиева, изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините в Република България, даде своето определение за устойчива община – да разполага с добра, чиста и зелена среда, ниска престъпност, мощна стопанска система, да дава еднакъв достъп до качествени обществени услуги и равни благоприятни условия за развиване през целия живот.
Изследвания в последните години откриха, че до 2030 година трима на всеки петима души ще живеят в градовете. „ За градските управляващи е значимо да основават и учат съвременни трендове в градското ръководство, които да ни разрешат да отговорим на упованията на обществото “, сподели Георгиева.
Тя добави, че градовете притеглят повече население в трудоспособна възраст, генерират по-голям БВП и имат по-голям растеж на заетостта. Това води да огромни провокации в обществен аспект, като нужда от създаване на повече жилища, по-добра транспортна инфраструктура и повече ограничения за интеграция на уязвимите групи.
Тя заяви, че до 2023 година 25 общини би трябвало да изградят към 500 обществени жилища със средства от Европейския фонд за районно развиване.
По публикацията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Ралица Пейчева
Той цитира данни, съгласно които 52,8% от младите българи на възраст сред 25 и 34 години живеят с родителите си, като по този индикатор страната ни е на второ място в Европейски Съюз след Словакия.
Според Бенов проблемите с влошената досегаемост на жилищата у нас се съпътстват от най-малко още три казуса. Първо, неналичието на различни модели за достъп до жилища – да вземем за пример строителство на жилища на непазарен принцип. Второ, дребен брой обществени жилища, чийто % продължава да е алегоричен. И трето, неналичието на кредитно-спестовни механизми, които да обезпечават достъп до жилища.
Бенов уточни, че пренаселеността води до несъответствия в редица райони на страната, влошена демография и огромен безлюден жилищен фонд, както и до „ гетовизирането “ на цели квартали, съчетано с нелегално жилищно строителство.
„ Нашата организация от години строи жилища за фамилии, които имат най-малко две малолетни деца, релативно ниски приходи, само че не са обществено слаби и не имат лично жилище. Искаме да демонстрираме добра процедура и модел, който може да бъде мултиплициран “, сподели Бенов и добави, че за тази цел е нужен ангажимент на локалните управляващи и правилник на национално равнище.
„ Когато приказваме за стабилно развиване, би трябвало да си напомним, че провокациите на градското развиване бяха обсъждани фрагментарно. Необходимо е да преглеждаме въпросите в тяхната целокупност “, сподели от своя страна Малина Крумова, заместник-министър на районното развиване и благоустройството. Тя добави, че би трябвало да се търсят интегрирани решения, а не решения по браншове.
Силвия Георгиева, изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините в Република България, даде своето определение за устойчива община – да разполага с добра, чиста и зелена среда, ниска престъпност, мощна стопанска система, да дава еднакъв достъп до качествени обществени услуги и равни благоприятни условия за развиване през целия живот.
Изследвания в последните години откриха, че до 2030 година трима на всеки петима души ще живеят в градовете. „ За градските управляващи е значимо да основават и учат съвременни трендове в градското ръководство, които да ни разрешат да отговорим на упованията на обществото “, сподели Георгиева.
Тя добави, че градовете притеглят повече население в трудоспособна възраст, генерират по-голям БВП и имат по-голям растеж на заетостта. Това води да огромни провокации в обществен аспект, като нужда от създаване на повече жилища, по-добра транспортна инфраструктура и повече ограничения за интеграция на уязвимите групи.
Тя заяви, че до 2023 година 25 общини би трябвало да изградят към 500 обществени жилища със средства от Европейския фонд за районно развиване.
По публикацията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Ралица Пейчева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ